Борова манатарка (Boletus pinophilus – семейство Boletaceae-Манатаркови)
Шапка – oтнало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Винено-кафява, по-късно червено-кафява. При младите гъби покрита с бял налеп (пруина), който лесно се отстранява и изчезва при по-развитите гъби. Повърхността е матова и неравна. Обикновено расте до 20 cm, но някои екземпляри достигат и повече. Тръбички – при младите гъби – бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Пънче – отначало кълбовидно. После бухалковидно със значително по-широка основа. Белезникаво, но с кафеникави участъци или изцяло кафеникаво. Покрито с белезникава мрежа. Месо – бяло и плътно и не променя цвета си. Под кожицата на шапката може да се открие червеникава ивица. С приятен вкус и без особена миризма. Местообитание – иглолистни гори с бор (Pinus), смърч (Picea abies) и ела (Abies). В някои райони присъства и в букови гори (Fagus). Предпочита по-студените условия във високите планински гори. Появява се сравнително рано, още през пролетта, и продължава да расте до края на есента (май – ноември). Най-обилно плододава в началото на сезона, след това се среща по-рядко.
Булка (Amanita caesarea – семейство Amanitaceae-Мухоморкови).
Познато още като Булница, Яйченик. Шапка – отначало кълбовидна до яйцевидна, по-късно полукълбовидна и накрая плоска, със слабо изразена гърбица. Червена, оранжево-червена или златистожълта. Повърхността е най-често гола, гладка, суха и лъскава, и в редки случаи покрита с едри, парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е много ясно набразден. Диаметър до 20 cm. Ламели Жълти, нагъсто разположени и свободни от пънчето. Пънче – цилиндрично, в основата обхванато от остатъка от общото покривало (волва), с пръстен. Жълто. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено. Под него пънчето е гладко. Височина до 12 cm. Пръсте – широк, висящ. Жълт. Горната повърхност е фино набраздена. Волва – под формата на бяла, кожеста торбичка обгръщаща основата на пънчето. Тя е значително по-широка от пънчето и обикновено отстои от неговата повърхност. Месо – белезникаво, жълтеникаво под кожицата на шапката, с приятни миризма и вкус. Спори – споровият прах е бял до жълтеникав. Местообитание Расте в широколистни гори и храсталаци, обикновено в асоциация с дъбове (Quercus) и кестен (Castanea). Предпочита топли, сухи и припечни места с по-рядка растителност. Среща се в низините и планините до около 1000 m надморска височина. Плододава от края на пролетта до есента (май – октомври). Видът е добре разпространен в България и в някои райони при подходящи условия е често срещана гъба. В Европа обаче видът има сравнително ограничено разпространение. Среща се на Балканския полуостров и в Италия, Франция и Испания. В страните от централна Европа е по-рядък, като най-северните съобщения са от южните части на Полша, Германия и Белгия. Отсъства в северна Европа и Британските острови.
Златист пачи крак (Cantharellus aurora – семейство Cantharellaceae-Пачи крака).
Шапка – фуниевидна, кафява с жълт оттенък. Повърхността е суха, набръчкана и неравномерна, понякога слабо люспеста. Ръбът е вълнообразен, тънък и слабо подвит. Диаметър до 5 cm. Спороносен слой – бледожълт, жълт или оранжев. Почти гладък или набръчкан. Спуска се надолу по пънчето. Пънче – цилиндрично, но често неравномерно, с разширения и сплесквания по цялата дължина. Жълто до оранжево с бяла основа. Повърхността е гладка. Височина до 10 cm. Месо – тънко и еластично, с жълтеникав цвят. Със слаба, плодова миризма и приятен вкус. Спори – споровият прашец е кремав. Местообитание – планински иглолистни гори. Расте на големи групи върху почва или силно изгнила дървесина. Сезонът е от средата на лятото до края на есента. Видът плододава нередовно. Понякога плододава в изобилие, а през други сезони привидно отсъства или се открива много трудно. Широко разпространен вид в Европа – познат е от средиземноморския регион до Скандинавия.
Майска гъба (Calocybe gambosa – семейство Lyophyllaceae).
Позната още като Челадница, Орисница, Пролетна миризливка. Шапка До 15 cm в диаметър, полусферична до плоска, бяла или кремава, понякога по-тъмна в средата. Ръбът е подвит навътре или изправен, целокраен, често вълнообразен. Ламели – нагъсто-разположени, тесни, бели до белезникави. Прираснали със зъбче към пънчето. Пънче – до 8 cm високо, цилиндрично, бяло или белезникаво, слабо надлъжно набраздено. Месо – меко, белезникаво, с много характерна свежа миризма на брашно. Спори – споровият прах е бял. Местообитание – расте в покрайнините на широколистни и иглолистни гори, в храсталаци, по пасища, ливади и паркове около населените места. Среща се в кратък период през пролетта (април – юни) на групи и често образува самодивски кръгове.
Овчи Прах (Hydnum repandum – семейство Hydnaceae).
Позната още като Жълта сърненка, Жълта сърнена рогачка, Жълта рогачка, Овчи крак. Шапка – бял или жълтеникав цвят, с неправилна форма, първоначално изпъкнала с подвит ръб, по-късно плоска или вдлъбната в средата. Повърхността е суха, кадифена, неправилно нагъната, при по-старите екземпляри леко напукана. До 15 cm в диаметър. Пънче – до 8 cm, цилиндрично или бухалковидно, бяло, често ексцентрично разположено спрямо шапката. Месо – бяло, твърдо, със слаба миризма и леко-горчив вкус. Иглички – игличките на спорообразувщия слой са бели до белезникави, низбягващи по пънчето, крехки и лесно се отделят от шапката. При най-младите екземпляри са трудно забележими. Спори – споровият прах е бял. Местообитание – расте в широколистни, иглолистни и смесени гори, често на групи, от средата на лятото до края на есента. (юли – ноември).
Обикновен пачи крак (Cantharellus cibarius – семейство Cantharellaceae-Пачи крака).
Позната още като Лаберка. Отличителен белег на тази гъба е сярно-жълтият цвят, освен при най-младите екземпляри, които са с по-бледа окраска. Шапка – може да е с твърде различни размери, като при някои екземпляри достига и до 15 cm в диаметър. Тя е месеста, при младите екземпяри плоска с подвит ръб, а при зрелите плодни тела става подчертано фуниевидна, с вълнообразен ръб. Спороносен слой – под формата на жилки и плитки бразди. Жилките са низбягващи по пънчето, с многобройни разклонения, с цвета на шапката. Пънче – до 10 cm високо, цилиндрично или изтъняващо към основата, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката. Месо – дебело, плътно, бяло или с жълтеникав цвят, приятна плодова миризма, сладникав вкус и малко жилаво. Спори – споровият прах е жълт. Местообитание – расте в широклистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (юни – ноември), обикновено на групи. Широко разпространен вид у нас.
Рижийка (Lactarius deliciosus – семейство Russulaceae-Гълъбки).
Позната още като Рижика, Обикновена млечница, Червена млечница, Истинска млечница. Шапка – младата гъба е едва заоблена, почти равна, а ръбът е силно завит навътре; после тя става напълно плоска дори малко вдлъбната, като широка фуния, а при някои екземпляри малко или много седлоподобна. Широка е до 10 cm, а понякога и до 20 cm. Тя е гола, месеста и трошлива, при влажно време леплива и лигава. По цвета си прилича на прясно изпечени керемиди или е оранжевочервена, някои определят цвета й като морковен; като застарее, става белезникавоохрена, но има винаги правилни концентрични кръгове с по-ярки или по-слаби оцветявания. При младите гъби се наблюдава тънък сребристооцветен слой върху шапката, наподобяващ следата, която оставят охлювите. При пипане наранените места стават тъмнозелени. Също така и старите гъби стават зеленикави. Ламели – доста гъсти, оранжеви, разклонени, редуват се по-къси и по-дълги, при старите гъби по-силно оцветени, отколкото шапката; те са твърди и чупливи, натиснатите места стават зеленикави и изпущат мляко. Както при всички млечници, така и при тази ламелите слизат значително надолу по пънчето, за което са здраво заловени. Пънче – до 10 cm високо и 1—3 cm дебело, твърдо и чупливо; към основата става по-тясно, отначало е плътно, а после изкуфява. По пънчето се забелязват, както и при други млечници, характерни „ямки”. То е оранжево-червено; като се разреже напреки, изпуща изобилно оранжево-червено мляко, което изтича изпод кожицата на пънчето, където то е обагрено оранжево, а по-навътре е по-белезникавожълто. Месо – керемиденочервено, при разчупване изпуща оскъдно оранжево-червено мляко, непроменящо цвета си, което е добър белег за познаването на тази гъба. Разчупеното месо както на шапката, така и на пънчето променя цвета си в маслиненозелен след престой. Млякото е сладко и като изсъхне, става тъмнозелено. При старите гъби месото става шуплесто. Спори – безцветни, с амилоидни мрежести орнаменти, късо елипсовидни с размери 9-11 х 6.5-7 μm. Споровият прашец е бял с лек жълто-розов оттенък. Местообитание – рижиката расте в иглолистни и смесени гори, винаги под борове (Pinus), с които образува микориза. Широко разпространена из горските поляни, храсталаци и пр., и то от най-ниските до най-високите планински места. Появява се през юни и расте до края на ноември, почти до настъпване на зимата. Най-изобилно плододава през есенните месеци.
Сив пачи крак (Cantharellus cinereus – семейство Cantharellaceae-Пачи крака).
Шапка – фуниевидна. Сива до сиво-черна, в сухо време по-светла до бежова. Повърхността е суха, финолюспеста. Ръбът е слабо подвит и с вълнообразен ход. Диаметър до 6 cm. Спороносен слой – под формата на дебели жилки със сив цвят по долната страна на шапката, които се спускат до горната част на пънчето. Пънче – цилиндрично, но изтъняващо близо до основата. Сиво-черно. Повърхността е суха и набръчкана. Кухо и тръбесто. Височина до 10 cm. Месо – тънко и крехко. Сиво-черно. Без особени миризма и вкус. Спори – споровият прашец е бял до бледосив. Местообитание – широколистни гори. Плододава на групи от нагъсто разположени плодни тела. Сезон – от началото на лятото до края на есента. Не се среща често, но понякога плододава изобилно.
Смръчкула (Morchella esculenta – семейство Morchellaceae).
Позната още като Мръчукла, Бучка гъба, Шарденче, Корминка. Плодно тяло – състои се от шапка и пънче. Плодното тяло е до 20 cm на височина. Шапка – със сферична, крушовидна или неправилна, но заоблена във върховата си част форма. Външната повърхност се състои от многобройни дълбоки, ъгловати ямки. Ямките са оградени от стени, които са свързани помежду си, а ръбовете им придават мрежест вид. Цветовете варират от кафяво и охрено до сиво, като обикновено ръбовете на стените са с по-светъл тон от ямките. В най-ниската си част шапката се свързва към пънчето. Вътрешността на шапката е кухина, която продължава в пънчето. Стената на кухината е белезникава до кремава и почти гладка. Пънче – разнообразна форма, но обикновено нагънато и разширено в основата. Бяло до кремаво на цвят. Мъхесто. Вътрешността е куха. Месо – тънко, крехко, чупливо. С приятни или без особено подчертани миризма и вкус. Спори – споровият прашец е кремав. Спорите са елипсовидни и с размер 18-23 x 11-14 μm. Местообитание – гъбата плододава през пролетта, главно през месеците април и май.
Тръбенка (Craterellus cornucopioides – семейство Cantharellaceae-Пачи крака).
Плодно тяло – фуниевидно. Ръбът е често вълнообразен. Горната повърхост е сиво-черна и е покрита със ситни люспички. Долната повърхност е сива, отначало гладка, но по-късно се сбръчква. До 8 cm в диаметър и 10 cm височина. Характерно за гъбата е, че фуниевидната кухина продължава до основата на пънчето. Месо – сиво и тънко. Без особена миризма и вкус. Спори – споровият прашец е бял. Местообитание – среща се в широколистни и по-рядко в иглолистни гори. Плодните тела растат на групи или туфи и се откриват сравнително трудно поради тъмното оцветяване. Широко разпространен и често срещан вид. При подходящи условия плододава обилно. Сезон – през лятото и есента (юни – октовмри)
